• Град Кюстендил (50 243 ж., 525 м н.в.) се намира в най-западните покрайнини на България, само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират трите граници - българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската.

• Разположен е в най-южната част на плодородната Кюстендилска котловина, по двата бряга на неголямата река Банщица, опирайки в най-северните склонове на граничната с Македония планина Осогово, висока (над 2000 м). Непосредствено източно край града тече голямата българска река Струма.

• Отстои на 90 км югозападно от София, на 70 км северозападно от Благоевград, на 40 км западно от Дупница и на 22 км североизточно от граничния пункт с Македония - Гюешево.

• Балнеолечебен курорт от национално значение. Областен център.

Подкатегории

  • История и Култура

    Кюстендил е един от най-старите градове в България. Плодородието и топлите минерални извори привлекли тракийските племена дантелети и пеонци, които още през V-IV век пр. Хр. основали тук селище. През I век римляните го превърнали във важна крепост, търговско средище и прочут водолечебен курорт, наричайки го Пауталия.
    През IV век е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527 - 565). След 553 г. името Пауталия не се среща. През 1019 г. в грамотата на византийския император Василий II градът се споменава с името Велбъжд, вероятно по името на някой вожд. Към българската държава е присъединен по времето на цар Калоян (1197-1207). От 1379 до 1395 г. феодален владетел е Константин Драгаш, на чието име по-късно, през XVI век, е прекръстен градът - Кюстендил (земя на Константин).
    От средата на XV век турците започват масово да колонизират града и подлагат българското население на асимилация. В края на османското владичество и особено след Освобождението етническият състав се променя заради многото български преселници от земите, останали под османска власт и от близките селища. През Възраждането градът бързо се развива и разраства. Открива се килийно училище (1821), жителите му вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. Кюстендил е освободен на 29 януари 1878 г. След Освобождението някои от занаятите, свързани с турските пазари, западат, но се развива тютюнопроизводството и се разраства балнеолечението.

    Брой статии:
    12
  • Информация

    Брой статии:
    10
  • Транспорт
    Брой статии:
    2
  • Села в община Кюстендил
    Брой статии:
    120
  • Легенди и традиции
    Брой статии:
    13
  • Традиционни ястия
    Брой статии:
    5
  • Панорама 360
    Брой статии:
    12
  • Инвестиционни профили

     

    Брой статии:
    0

Площад Велбъжд - панорама 360

panorama_1_360_339panorama_1_360_339panorama_1_360_339