Флората включва над 1200 вида – 1/3 от всички видове в България. В планина Осогово растат 1128 вида, от които 35 дървесни, 47 храстови, 715 многогодишни тревисти и 331 едногодишни растения. Голяма част от тях са лечебни, с ценни стопански и декоративни качества. Съвременният облик на естествената растителност до 800 метра надморска височина се определя от фитоценозите на горуна, благуна, цера, обикновения габър, келявия габър и др. Растителната покривка в планинския пояс на Осогово е образуван от дъбови гори, явор, планински ясен и воден габър. Горната граница на гората е заета от бук, смърч, бяла ела, бял бор, явор и обикновен габър. Заоблените каменисти била и планински ливади над 1700 метра надморска височина са заети от сибирска хвойна, черна и синя боровинка, мечо грозде и др. Скалистите карстови терени и средиземноморското влияние по долината на река Струма обуславят състава на флората в Земенската и Конявската планина.
В Конявска планина се срещат следните ендемити – жълто и червено Урумово лале, жълт планински крем, източна ведрица, персийска морина, златиста раменка, царско пропадниче, червен и розов божур (самодивски божур), червено вълче лико, сръбско звънче, жълт равнец, белоцветен и червеникав дебелец, скален карамфил с бяло розови цветчета, дланелистен ветрогон, ботурче, дива циклама, розов минзухар, нежно мъхеста виолетова съсънка (котенце) и др. Богатото многообразие се допълва с търсените от туристите ароматни билки: мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец, мента и др. В планината растат почти всички видове гъби: булка, манатарка, горска печурка, сърнела, челадинка и др. Най-добре запазени горски формации от естествен произход са видовете космат дъб, цер, благун, горун, бук, обикновен, келяв и воден габър. В малки разпилени и единични групи се срещат кленът, шестилът, полският клен, ясенът, яворът, брезата, липата, брястът, ясиката, трепетликата, чашкодренът, кучешкият дрян, леската, червената и синята хвойна.
Конявска планина е средиземноморски оазис на южните растения. Много от редките растителни видове са защитени. В Конявска планина разнообразието от животински видове е голямо, като тук могат да се срещнат сърни, елени, глигани, лисици, зайци, по-рядко вълци, белки, златки и др. Пернатите обитатели са представени от соколи, орли, гълъби, гургулици, яребици, славеи, диви патици и др. Реките в зоната са запазени в първоначалното си състояние и текат в естествените си речни корита. В тях може да се наблюдават видрата, големия гребенест тритон, поточния рак и др.
Редки бозайници в кюстендилския зоогеографски район са пъстър пор, язовец, лалугер и вълк. През последните години се увеличи броят на дивата свиня, сляпото куче и белката, които на места вредят на селското и горското стопанство.
Кюстендилският регион има разнообразна фауна, представена от европейски, евросибирски и палеарктични видове. Много са редките и защитени представители на насекомите, рибите, земноводните, птиците и бозайниците.
В планинската част на общината типични животински обитатели са яребица, пъдпъдък, усойница, планинска жаба, див заек, обикновена полевка, катерица, невестулка, сърна, лисица, етиопски лешояд, балкански кеклик, ливаден гущер. Измежду рибите най-голям интерес предизвиква струмският голеж, чиято западна граница на разпространение е именно горното течение на р. Струма. Рядък вид е дългокраката гръцка жаба.
В реките се срещат и пъстърва, скобар, шаран, речен кефал, черна мряна, каракуда и др. Кюстендилската котловина е един от важните прелетни пътища, поради което богата е и птичата фауна в региона. Представители на птиците, вписани в Червената книга са скалният орел, гарванът гробар, черният кълвач, гълъбът хралупар и синята гарга. Сред защитените насекоми са планинската розалия, бръмбарът носорог, еленовият рогач и червеният Аполон (пеперуда).

Водното богатство на Кюстендилска община е представено от подпочвени, речни, язовирни и минерални води.
Най-голямо значение за водния баланс имат речните води. През града протичат две реки – Банщица и Колушка, през територията на общината – Струма, Соволска Бистрица, Драговищица и Новоселска /Слокошка река/.
Цялата територия на общината се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом,  пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водят началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилска котловина по-добре развити са десните притоци на Струма –Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница.
Всичките реки са къси, маловодни и имат дъждовноснежен режим, с пълноводие през пролетта и есента и почти пресъхват през лятото и не осигуряват добро естествено напояване.
Подпочвените води са сравнително дълбоки. Плитки подпочвени води има край р. Струма и долното течение на р. Драговищица, но те не се използват за напояване.
Водите на реките, които преминават през котловината, позволяват изграждането на напоителна система. В Кюстендилския регион са построени микроязовири, които подпомагат увеличаването на напояваните площи.
Важно значение за водния баланс на общината имат и язовирните води. По-големите язовири са “Берсин” (4,6 млн. куб. м), ”Дренов дол“ (3,5 млн. куб. м) и “Багренци” (2,2 млн. куб. м). Язовир “Кюстендил” е в процес на  изграждане. Техните води са предназначени преди всичко за напояване и рекреационни цели.
За находището на минерална вода в Кюстендил са утвърдени експлоатационни ресурси. Минералната вода показва относително постоянен дебит от 33 л/сек. Експлоатационните източници са:
-    стар каптажен кладенец (1910 г.), дрениращ водата на около 40 броя извори;
-    сондаж БУ (1967 г.), с дълбочина 1486 м;
Изворите са наредени по така наречения „Осоговски разсед” в ивица дълга около 1 км и ширина 200-250 м.
За първи път през 1904 г., химичен анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж от химик – минен инженер.
По състава си кюстендилската минерална вода се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини.
Минералната  вода от източниците има почти постоянно химично съдържание и температура. Тя се характеризира като слабоминерализирана, хипертермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна, силициева, съдържа сероводород и други серни съединения, бистра, безцветна. Тя е с висока алкална реакция – pH 8.49. Общата й минерализация е 719.51 мг/л. Радиоактивността е слаба – 3.7 Емана. Температурата при извора е 73°С, а при лечебните заведения 67-68°С.

Релефът е разнообразен – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини със заоблени била. Северната и западната част на общината имат силно разнообразен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина, на запад Лисец и на изток Конявска планина, които заедно с Кюстендилска и Каменишка котловина са част от Краищенската планинско-котливинна област. Формирането на релефа на областта започва още през долния палеоген.
Осогово е четвъртата по височина планина в България. Площта на планината е 4 223,7 кв. км, а средната надморска височина – 1 078 м. Характерно за Осоговска планина е, че има две главни била, пресичащи се почти под прав ъгъл. По-високото било е с посока на простиране североизток-югозапад, като по него са разположени най-високите върхове на планината – Кюнек (1923 м), Човека (2047 м), Шапка (2188 м) и Руен (2251 м). Връх Руен се нарежда на пето място по височина в страната след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх.
По-ниското, но по-добре очертано било е с посока на простиране северозапад-югоизток. То постепенно се понижава в югоизточна посока по рида Осоговия, опирайки до Пиянец и р. Елешница. Осоговска планина е важен хидрогеографски възел.
Конявска планина има почти паралелна ориентация. От запад планината се ограничава от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирска и Кюстендилска котловина. Тук  най-високият  е връх Виден (1487 м). Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.

Преходното географско положение и релефът създават разнообразие в проявата на климатичните елементи (температура на въздуха, валежи, ветрове и др.) в Кюстендил.
Според климатичната подялба на страната, на територията на Кюстендилска община се формират три типа климат – умереноконтинентален, преходноконтинентален и планински.
Средногодишната температура е 10,3С. Температурният режим се характеризира с някои особености. Зимно време се наблюдават денонощни температурни инверсии, а през лятото в резултат на прегряване на атмосферния въздух максималните дневни температури се покачват до 35-37С. През зимните и пролетните месеци в града се появява топлият и поривист вятър “фьон”, който предизвиква рязко затопляне на времето. Валежите в Кюстендил не са обилни – средногодишното им количество възлиза на 589 мм с максимум през май – юни, минимум – през август и вторичен минимум – през ноември и декември. Възможни са слани от края на септември до края на  април, дори до първото десетдневие на месец май.
Средногодишната продължителност на слънчевото греене в извънпланинските територии е около 2200 часа, като в планинските части варира в широки граници в зависимост от изложението на склоновете. Умереноконтинентален климат има Каменишката котловина, нископланинският пояс по северните склонове на Осогово, както и планините Лисец, Чудинска, Земенска и Конявска. Средногодишните температури са 9-10С, които са малко по-ниски от средногодишните температури, характерни за извънпланинските територии на България. В среднопланинския пояс на Осогово дните със снежна покривка са 130.

Град Кюстендил се намира в най-западните покрайнини на България, само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират трите граници – българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската.
Разположен е в най-южната част на плодородната Кюстендилска котловина, на 527 м над морското равнище, на площ от 959,4 кв. км, по двата бряга на река Банщица, опирайки в най-северните склонове на граничната с Македония планина Осогово. От север котловината се огражда от планинските вериги на Краище, от юг – от стръмните склонове на Осогово, на запад е планината Лисец, а от североизток я огражда Конявската планина. Река Струма пресича равнината от север към юг, оформила в двете посоки Земенския и Скринския пролом.
Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на първокласен път № 6 /Е870/ и на 22 км от ГКПП Гюешево. Първокласният път № 6 ГКПП Гюешево – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласният № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно Уйно – ГКПП Олтоманци.
Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез редовен автобусен и железопътен транспорт. Отстои на 86 км югозападно от София и на 90 минути път с кола до летището. Намира се на  70 км северозападно от Благоевград, на 40 км западно от Дупница, на 23 км западно от Република Македония и на 30 км от границата с Република Сърбия.

Преминаването на трансевропейските коридори № 8 и № 4 през територията на областта и зоните на концентрация на природните и културно-историческите туристически ресурси в Кюстендил са важна предпоставка и създават реални условия за включването им в основните туристически маршрути в страната.
Поради уникалното си гранично положение с териториите на две държави и на база създадените чрез ГКПП възможности за тяхното свързване с България, общината притежава значителен потенциал за формиране на трансгранични туристопотоци. От своя страна, те могат да бъдат както с транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и свързани с местните религиозни, културни или природни феномени.

Площад Велбъжд - панорама 360

panorama_1_360_339panorama_1_360_339panorama_1_360_339