Кюстендил е един от най-старите градове в България. Плодородието и топлите минерални извори привлекли тракийските племена дантелети и пеонци, които още през V-IV век пр. Хр. основали тук селище. През I век римляните го превърнали във важна крепост, търговско средище и прочут водолечебен курорт, наричайки го Пауталия.
През IV век е изградена крепостта на Хисарлъка, преустроена по време на византийския император Юстиниан I (527 - 565). След 553 г. името Пауталия не се среща. През 1019 г. в грамотата на византийския император Василий II градът се споменава с името Велбъжд, вероятно по името на някой вожд. Към българската държава е присъединен по времето на цар Калоян (1197-1207). От 1379 до 1395 г. феодален владетел е Константин Драгаш, на чието име по-късно, през XVI век, е прекръстен градът - Кюстендил (земя на Константин).
От средата на XV век турците започват масово да колонизират града и подлагат българското население на асимилация. В края на османското владичество и особено след Освобождението етническият състав се променя заради многото български преселници от земите, останали под османска власт и от близките селища. През Възраждането градът бързо се развива и разраства. Открива се килийно училище (1821), жителите му вземат дейно участие в църковно-националната борба. В околните планини действат хайдушките чети на Ильо войвода и Румена войвода, една от малкото жени-войводи в българската история. Кюстендил е освободен на 29 януари 1878 г. След Освобождението някои от занаятите, свързани с турските пазари, западат, но се развива тютюнопроизводството и се разраства балнеолечението.

Културният живот в Община Кюстендил е съчетаниe от българската традиция и новите тенденции от съвременното общество. Своеобразният синтез от тях, пречупен през мирогледа на кюстендилските творчески гилдии, създават една местна, ендемична културна среда.
В град Кюстендил има традиционни ежегодни празници, които са уникални за страната и характеризират манталитета на местното население, те са израз на приемственост и развитие на традициите в региона.
Основният смисъл и съдържание в четирите най-характерни за града празници са свързани с термалните извори, светлината и плодородната земя.
Tова са и трите елемента, които даряват живота и благоденствието на населението в Кюстендил от дълбока древност.

www.kultura-kn.info

“Празникът на плодородието” увенчава есента в гр. Кюстендил и го заявява отново като град - „Майка на овощарството”. Древните автономни пауталийски монети свидетелстват за това с изображенията си. Константин Иречек в “Пътувания по България”- началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така:
„ ...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и т.н. По хълмовете се забелязват хубави лозя; тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласите ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”
Овощарската традиция на кюстендилския край е жива през всички времена и предавана като опит и култура от поколение на поколение, от род на род.

www.kustendil.bg

Три поредни дни от месец юни се посвещават на “Празника на черешата”, който се свързва със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България.

Изложението на плодовете на овощния труд за страната започва от гр. Кюстендил през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба и градът получава званието ”Майка на българското овощарство. “

Представя се изложба от разнообразни сортове череши, създадени в Института по земеделие в Кюстендил, и отглежданите от земеделските производители в региона.

www.kustendil.bg

www.cherryfest.kustendil.bg

{youtube}vlHPelGe3Ck|480|360|2{/youtube}

В средата на месец август – 15 август е ”Успение на Пресвета Богородица” и Кюстендил отбелязва “Панагия - въздигане на хляба”.
Този своеобразен празник е свързан с духовната култура на православното население от кюстендилския край.
“Панагия” е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване и изяждане заедно. Панагията е практиката на Христос и апостолите, на древната църковна община, преминала през времената и различните култури - съхранена от дедите ни и донесена до наше време, чрез празниците на църквата и народната традиция. Панагия са медалъоните с богородични изображения, които йерарсите носят, на Панагия са наречени църкви, крепостни стени, дори градове.

www.kustendil.bg

Празникът на град Кюстендил “Кюстендилска пролет” се отбелязва от 1966 година. Той има дългогодишна история, като празник “Св. Св. 40 мъченици” отбелязван в м. “Хисарлъка”.
От 1966 г. се провежда кокнкурс за избор на девойка “Кюстендилска пролет“ с две подгласнички. Това е първият в страната конкурс за най-красивото момиче в града. Като градски празник е обявен за неприсъствен ден с решение на ОбС.
Празникът се организира от Общината с участието на най-изявените художествени състави и изпълнители от града. Когато добива популярност, гост-изпълнители са били най-популярните състави и шоумени от страната.
"Кюстендилска пролет" се провежда под патронажа на Кмета на града. Това е и първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на Република България. Финансира се от спонсори, дарители и рекламодатели.
От 2001 година празникът прерасна в Мартенски културни празници /изложби, ралита, концерти, авторски вечери и др./

 

www.kustendil.bg

Още статии ...

  1. История

Площад Велбъжд - панорама 360

panorama_1_360_339panorama_1_360_339panorama_1_360_339