Информация

Географско разположение

Град Кюстендил се намира в най-западните покрайнини на България, само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират трите граници – българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската.
Разположен е в най-южната част на плодородната Кюстендилска котловина, на 527 м над морското равнище, на площ от 959,4 кв. км, по двата бряга на река Банщица, опирайки в най-северните склонове на граничната с Македония планина Осогово. От север котловината се огражда от планинските вериги на Краище, от юг – от стръмните склонове на Осогово, на запад е планината Лисец, а от североизток я огражда Конявската планина. Река Струма пресича равнината от север към юг, оформила в двете посоки Земенския и Скринския пролом.
Кюстендил е исторически обособен важен комуникационен възел. Той е разположен на първокласен път № 6 /Е870/ и на 22 км от ГКПП Гюешево. Първокласният път № 6 ГКПП Гюешево – Кюстендил – Радомир – София – Подбалкана – Бургас е главната пътническа артерия и връзка на столицата със съседна Македония през Куманово и Скопие. От града на югоизток започва второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Клисура – Самоков, а на северозапад – третокласният № 601 – Кюстендил – Драговищица – Долно Уйно – ГКПП Олтоманци.
Кюстендил е свързан с другите точки в страната чрез редовен автобусен и железопътен транспорт. Отстои на 86 км югозападно от София и на 90 минути път с кола до летището. Намира се на  70 км северозападно от Благоевград, на 40 км западно от Дупница, на 23 км западно от Република Македония и на 30 км от границата с Република Сърбия.

Преминаването на трансевропейските коридори № 8 и № 4 през територията на областта и зоните на концентрация на природните и културно-историческите туристически ресурси в Кюстендил са важна предпоставка и създават реални условия за включването им в основните туристически маршрути в страната.
Поради уникалното си гранично положение с териториите на две държави и на база създадените чрез ГКПП възможности за тяхното свързване с България, общината притежава значителен потенциал за формиране на трансгранични туристопотоци. От своя страна, те могат да бъдат както с транзитен характер (насочени към София или Черноморието), така и свързани с местните религиозни, културни или природни феномени.