Информация

Релеф

Релефът е разнообразен – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини със заоблени била. Северната и западната част на общината имат силно разнообразен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина, на запад Лисец и на изток Конявска планина, които заедно с Кюстендилска и Каменишка котловина са част от Краищенската планинско-котливинна област. Формирането на релефа на областта започва още през долния палеоген.
Осогово е четвъртата по височина планина в България. Площта на планината е 4 223,7 кв. км, а средната надморска височина – 1 078 м. Характерно за Осоговска планина е, че има две главни била, пресичащи се почти под прав ъгъл. По-високото било е с посока на простиране североизток-югозапад, като по него са разположени най-високите върхове на планината – Кюнек (1923 м), Човека (2047 м), Шапка (2188 м) и Руен (2251 м). Връх Руен се нарежда на пето място по височина в страната след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх.
По-ниското, но по-добре очертано било е с посока на простиране северозапад-югоизток. То постепенно се понижава в югоизточна посока по рида Осоговия, опирайки до Пиянец и р. Елешница. Осоговска планина е важен хидрогеографски възел.
Конявска планина има почти паралелна ориентация. От запад планината се ограничава от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирска и Кюстендилска котловина. Тук  най-високият  е връх Виден (1487 м). Интересен обект е Чокльово блато, което е разположено в землището на с. Байкал на 880 м и представлява най-голямото торфено находище в България с площ на водното огледало 160 ха и обща площ 320 ха.