Информация

Води

Водното богатство на Кюстендилска община е представено от подпочвени, речни, язовирни и минерални води.
Най-голямо значение за водния баланс имат речните води. През града протичат две реки – Банщица и Колушка, през територията на общината – Струма, Соволска Бистрица, Драговищица и Новоселска /Слокошка река/.
Цялата територия на общината се отводнява от р. Струма и нейните притоци. Струма е една от най-големите български реки – тя е четвърта по дължина и втора по водоносност и площ на водосборния басейн. Реката навлиза в Кюстендилската котловина през Земенския пролом,  пресича я от северозапад на югоизток, протича през Скринския пролом и след вливането в нея на р. Джерман и р. Рилска напуска територията на областта при Кочериновския праг. По-големите притоци на Струма водят началото си от едни от най-водоносните планини в България – Рила и Осогово. В Кюстендилска котловина по-добре развити са десните притоци на Струма –Драговищица, Бистрица, Новоселска и Елешница.
Всичките реки са къси, маловодни и имат дъждовноснежен режим, с пълноводие през пролетта и есента и почти пресъхват през лятото и не осигуряват добро естествено напояване.
Подпочвените води са сравнително дълбоки. Плитки подпочвени води има край р. Струма и долното течение на р. Драговищица, но те не се използват за напояване.
Водите на реките, които преминават през котловината, позволяват изграждането на напоителна система. В Кюстендилския регион са построени микроязовири, които подпомагат увеличаването на напояваните площи.
Важно значение за водния баланс на общината имат и язовирните води. По-големите язовири са “Берсин” (4,6 млн. куб. м), ”Дренов дол“ (3,5 млн. куб. м) и “Багренци” (2,2 млн. куб. м). Язовир “Кюстендил” е в процес на  изграждане. Техните води са предназначени преди всичко за напояване и рекреационни цели.
За находището на минерална вода в Кюстендил са утвърдени експлоатационни ресурси. Минералната вода показва относително постоянен дебит от 33 л/сек. Експлоатационните източници са:
-    стар каптажен кладенец (1910 г.), дрениращ водата на около 40 броя извори;
-    сондаж БУ (1967 г.), с дълбочина 1486 м;
Изворите са наредени по така наречения „Осоговски разсед” в ивица дълга около 1 км и ширина 200-250 м.
За първи път през 1904 г., химичен анализ на водата е направен в Ecole Nationale des Mines в Париж от химик – минен инженер.
По състава си кюстендилската минерална вода се приближава до френските минерални бани в Пиренейските планини.
Минералната  вода от източниците има почти постоянно химично съдържание и температура. Тя се характеризира като слабоминерализирана, хипертермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, сулфидна, флуорна, силициева, съдържа сероводород и други серни съединения, бистра, безцветна. Тя е с висока алкална реакция – pH 8.49. Общата й минерализация е 719.51 мг/л. Радиоактивността е слаба – 3.7 Емана. Температурата при извора е 73°С, а при лечебните заведения 67-68°С.