Информация

Флора и фауна

Флората включва над 1200 вида – 1/3 от всички видове в България. В планина Осогово растат 1128 вида, от които 35 дървесни, 47 храстови, 715 многогодишни тревисти и 331 едногодишни растения. Голяма част от тях са лечебни, с ценни стопански и декоративни качества. Съвременният облик на естествената растителност до 800 метра надморска височина се определя от фитоценозите на горуна, благуна, цера, обикновения габър, келявия габър и др. Растителната покривка в планинския пояс на Осогово е образуван от дъбови гори, явор, планински ясен и воден габър. Горната граница на гората е заета от бук, смърч, бяла ела, бял бор, явор и обикновен габър. Заоблените каменисти била и планински ливади над 1700 метра надморска височина са заети от сибирска хвойна, черна и синя боровинка, мечо грозде и др. Скалистите карстови терени и средиземноморското влияние по долината на река Струма обуславят състава на флората в Земенската и Конявската планина.
В Конявска планина се срещат следните ендемити – жълто и червено Урумово лале, жълт планински крем, източна ведрица, персийска морина, златиста раменка, царско пропадниче, червен и розов божур (самодивски божур), червено вълче лико, сръбско звънче, жълт равнец, белоцветен и червеникав дебелец, скален карамфил с бяло розови цветчета, дланелистен ветрогон, ботурче, дива циклама, розов минзухар, нежно мъхеста виолетова съсънка (котенце) и др. Богатото многообразие се допълва с търсените от туристите ароматни билки: мащерка, риган, жълт кантарион, бял равнец, мента и др. В планината растат почти всички видове гъби: булка, манатарка, горска печурка, сърнела, челадинка и др. Най-добре запазени горски формации от естествен произход са видовете космат дъб, цер, благун, горун, бук, обикновен, келяв и воден габър. В малки разпилени и единични групи се срещат кленът, шестилът, полският клен, ясенът, яворът, брезата, липата, брястът, ясиката, трепетликата, чашкодренът, кучешкият дрян, леската, червената и синята хвойна.
Конявска планина е средиземноморски оазис на южните растения. Много от редките растителни видове са защитени. В Конявска планина разнообразието от животински видове е голямо, като тук могат да се срещнат сърни, елени, глигани, лисици, зайци, по-рядко вълци, белки, златки и др. Пернатите обитатели са представени от соколи, орли, гълъби, гургулици, яребици, славеи, диви патици и др. Реките в зоната са запазени в първоначалното си състояние и текат в естествените си речни корита. В тях може да се наблюдават видрата, големия гребенест тритон, поточния рак и др.
Редки бозайници в кюстендилския зоогеографски район са пъстър пор, язовец, лалугер и вълк. През последните години се увеличи броят на дивата свиня, сляпото куче и белката, които на места вредят на селското и горското стопанство.
Кюстендилският регион има разнообразна фауна, представена от европейски, евросибирски и палеарктични видове. Много са редките и защитени представители на насекомите, рибите, земноводните, птиците и бозайниците.
В планинската част на общината типични животински обитатели са яребица, пъдпъдък, усойница, планинска жаба, див заек, обикновена полевка, катерица, невестулка, сърна, лисица, етиопски лешояд, балкански кеклик, ливаден гущер. Измежду рибите най-голям интерес предизвиква струмският голеж, чиято западна граница на разпространение е именно горното течение на р. Струма. Рядък вид е дългокраката гръцка жаба.
В реките се срещат и пъстърва, скобар, шаран, речен кефал, черна мряна, каракуда и др. Кюстендилската котловина е един от важните прелетни пътища, поради което богата е и птичата фауна в региона. Представители на птиците, вписани в Червената книга са скалният орел, гарванът гробар, черният кълвач, гълъбът хралупар и синята гарга. Сред защитените насекоми са планинската розалия, бръмбарът носорог, еленовият рогач и червеният Аполон (пеперуда).