Легенди

СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ

Било в далечните години на робството. Поробителите решили да потурчат четиридесет и един българи от Осоговието.Опитали най-напред с добро – обещавали им богат живот, красиви дрехи и много удоволствия, но хората не искали да се откажат от българския род и вяра.Озверялата мюсюлманска тълпа ги завела край бликащ горещ минерален извор в свещения хълм Хисарлъка. Започнали да  хвърлят непокорните в горещата вода. Един след друг падали храбрите българи в аленеещите от залеза води на извора. Един от тях се спасил, но замаяни от гледката, турците не се спуснали да го преследват. Щом водата погълнала четиридесетте българи, изворът изчезнал като по чудо, а от небето паднали четиридесет венци.По-късно кюстендилци съградили чешма на мястото на извора. Нарекли я „Свети четиридесет мъченици”, за да се знае и разказва как се пазят род и вяра. И който пиел от тази чешма, държал още по-здраво на българския си род и вяра.Разказите на стари кюстендилци сочат, че водата на местните топли термални извори лекува до четиридесет болести. Богатата палитра от представи, поверия, история, тяхното преплитане, свързаната и произтичаща от тях символика правят отбелязването на празника в Кюстендил желано във всеки дом.По новия стил на календара празникът добива гражданственост с народно веселие и културни прояви в града и в лесопарк “Хисарлъка”от 1966 г. на 21 март, с избирането на девойка „Кюстендилска пролет”.От 1994 г. празникът започва с освет в църквата “Успение Богородично”, който през следващите години се прави на площад “Велбъжд”. Народното веселие се пренася след това в лесопарк “Хисарлъка”.Заменя, осъвременява и преосмисля за кюстендилското гражданство християнския празник Св. Четиридесет мъченици.На Св.40 мчци - местната традиция препоръчва свето тайнство, за да не се   изгубва форма през годината и за изчистване на тъмните сили от организма, пречест на калпак с по четиридесет чашки кюстендилска сливова ракия /за по добър ефект - препек/.