Легенди

ЛЕГЕНДА ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА КЮСТЕНДИЛ

 

Оформянето на днешната Кюстендилска котловина е обект на няколко етиологични легенди, в които са застъпени мотиви от широко известната и в други български краища геоморфоложка легенда, която се обвързва с фигурата на митопоетичния цар Костадин. Според нея някога котловината била голямо езеро, чийто произход, ако съдим по други варианти, има пряко отношение към активността на термалните извори под Кюстендилския Хисарлък, т.е. схваща се като частна реализация на идеята за Потопа.      Границите на това езеро са в посока от запад към изток, където крайните му точки са маркирани чрез Кюстендилския Хисарлък (там били палатите на цар Костадин, т.е. неговата столица) и вътрешната котловинна височина Спасовица (или Спасовец, между с. Копиловци и с. Николичевци; вис. ок. 160 м, на 641 м над м. р). Връзката между тях се осъществявала по някакъв железен (верижен) мост, но веднъж, когато по него минавала сватбата на цар Костадин, той се скъсал и сватовете се издавили. Друга версия на легендата твърди, че при този случай се удавила и невестата на царя, който в скръбта си заповядал да се пресуши езерото, като се прокопае канал при с. Четирци (в Скринския пролом на р. Струма), а на мястото, където загинала, построил днешния гр. Кюстендил.