Легенди

РУМЕНА ВОЙВОДА

 

Момите от Гюешево, водени от драгомани, наречени още „карамари”, всяко лято заминавали на тумби към Овчо поле и там жънели, за да припечелят някоя пара. И Румена отивала с тях. Едно предание разказва, че по време на жътва покрай нивата, където Румена жънела с други моми и невести, чета сеймени минава по пътя за Щип. Спират под сянката, заглеждат момите, сучат мустаци и решеват да се поперчат пред каменските моми, като направят състезание по стрелба.  Започнали да гърмят в едно яице, ала никой не уцелил яйцето. Румена хвърлила сърпа, отишла до един от сеймените и рекла: „Дай пушката бре!” Взема пушката от ръката на един мустакат бабаитин, примерва се и с първото гръмване пръска яйцето. Сеймените се чешат по вратовете зачервени и смутени, а бюлюкбашията им полугласно казва на Румена: „От тебе, моме, къща и дом не може да бъде”!Баща й се надявал като се омъжи да се укроти. Но това не станало. Омъжена вече, тя събирала гюешевчаните, за да я гледат как бие на нишан. Тези нейни упражнения били много дръзки. Ябълката, в която се мери невестата Румена Войвода е поставена на главата на сейменин от кулата на Девебаир, някой си Алия, наречен сетне Руменин Алия. Един от мъжете отмерва шейсет разкрача и Румена се премерва. Хората побледняват, спират да дишат от тревога, кафето се разлива в разтреперените пръсти на Мурад бюлюкбаши, който гледа това страшничко състезание от кулата. Но пушката пуква и ябълката се разлетява на парчета от главата на сейменина Алия. „Аферим, аферим”! – вика бюлюкбашията от кулата. „Аферим”! – повтарят сеймените. Чудом се чудят жените, старците хапят устни и мърморят: „На тая дълго време няма да пуши комина”!Когато нямало ябълки или пък Алия отсъствал, Румена опитвала пушката си в трикраките столчета, които гюешевчани й донасяли, и избивала тънките им крачета за почуда и смях на сеирджиите. Правела и друго: набивала в кръг куршум след куршум, а подир това пращала в средата на този кръг последния куршум, за да покаже, че оловото в ръката й е послушно като показалеца й.Славата за хубостта и юначеството на Румена прехвърля Девебаир.