Туризъм

Комплекс "Владимир Димитров - Майстора" с.Шишковци


Село Шишковци се намира в Кюстендилската котловина, североизточно от Кюстендил, на жп.линията София-Кюстендил. В селото е живял и творил известният художник Владимир Димитров - Майстора. Идва в с.Шишковци през есента на 1924 г. В шишковското поле Майстора сътворява изкуство от световна величина. „Ако има рай на земята — това е Кюстендилскят край със сърце с. Шишковци“ — споделя той в свое писмо. В селото има няколко обекта, свързани с живота и делото на Майстора:
Дом-паметник (комплекс) „Владимир Димитров—Майстора“. Открит на 24 ноември 1972 г. по повод 90-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Проектът е дело на арх. П. Ковачева. Представителна читалищна сграда с кино-театрален салон с 303 места, библиотека с 6500 т. и читалня, камерна, изложбена, заседателна и ритуална зала, сладкарница и административни помещения. През 1982 сградата е реконструирана по проект на арх. Ю. Гумнишка. Изложбената зала е филиал на Художествената галерия „Владимир Димитров Майстора“ в Кюстендил. В площадното пространство пред дома е разположен бронзов паметник на художника. В парка около сградата са пренесени тленните му останки, вградени в паметна стена.
Къща-музей „Владимир Димитров-Майстора“ - Открита е на 25 юни 1982 по повод на 100-годишнината от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Тук Майстора живее и твори през 1926-44. В стаята е съхранена атмосферата, в която е живял творецът. На горния етаж са експонирани фотодокументи, илюстриращи приноса му към българското и световното изобразително изкуство: предмети, свързани с неговия живот и творчество.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Руенски манастир "Св. Иван Рилски"

Манастирът е разположен в красива местност в близост до град Бобошево (на 30 км. от Кюстендил в посока Благоевград),  над село Скрино - родното място на Свети Иван Рилски или Йоан Рилски Чудотворец (876-946) най-известният български светец покровител на българския народ, патрон и основател на Рилския манастир - най-големия ставропигиален манастир в България.
Наричат го “Мъжка Общежителна Света Обител “Свети Йоан Рилски”, с. Скрино. Руенският манастир се счита за  един от първите български манастири, основан скоро след покръстването на българския народ през 9 век при царуването на Княз Борис – Михаил, но исторически сведения за това не са запазени. Манастирът е носил името на „Св. Димитрий Солунски” и в него великият български светец Св. Иван Рилски  е прави първите си стъпки в монашеството и полага началото на отшелническия си живот в пещера запазена и до днес недалеч от манастира. В продължение на пет века манастирът е бил средище на църковно-религиозен живот. В началото на 15 век, при нападенията на турските нашественици, той е разрушен. Възстановен е 80 години по-късно - през 1483 г. със същото име над днешния град Бобошево. Манастирът просъществува до 1935 г. През последните години е бил филиал на Рилския манастир. От този манастир до наши дни е запазен само храмът. Идеята за възстановяване на обителта в ново време идва през 1994 г. от страна на сестрите от Ресиловската девическа света обител "Покров Богородичен". Основният камък за построяването на новия храм е положен през 1995 г. от Драговитийски епископ Йоан. През 1998 г. Траянополски епископ Иларион прави непълно освещаване на храма. Манастирският комплекс е осветен през 2001 г. от Знеполски епископ Николай.
Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио у нас "Сион". Следвайки примера на отшелничеството, посетители не се допускат в понеделник, сряда и петък. В неделя и в празничните дни посетителите могат да чуят монашеския хор по време на литургия. Църквата чества денят на светеца на 19 октомври.

Контакти:
Мъжка Общежителна Света Обител “Свети Йоан Рилски”
С. Скрино, община Бобошево, област Кюстендил, пощ. код 2663
тел:048946771, e-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кадин мост

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мостът се намира в центъра на село Невестино, на около 15 км. от Кюстендил. Дълъг е около 100 и широк около 5 метра. Състои се от пет свода, като средният е най-висок и задава заострената форма на моста, изграден от големи дялани гранитни блокове. Във всяка от колоните е оставен по един прозорец за оттичане на водата при пълноводие. Застлан е с големи гранитни плочи. Архитектурата му е смесица от антични средновековни и ренесансови форми. На източния парапет от южната страна на моста е вдигната гранитна плоча с издълбан надпис на турски език, от който се разбира, че строежът е станал по заповед на везир Исак паша през 874 г. от Егира, т.е. през 1470 г., по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата преминал през тези места по пътя си към Босна. Пълният текст на каменния надпис гласи: "По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874."
Името „Кадин мост“ идва от турското „Кадън кюпраси“ или „Невестин мост“ и е свързано с легендите за построяването му.
Според едната, строежът на моста не вървял, защото всичко, което вдигали майсторите през деня, било нощем отнасяно от буйните води на Струма. За това майсторите решили, че за успешното му довършване ще трябва да дадат курбан една от жените си; тя да бъде първата, която на заранта ще им донесе ядене. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Манол (Мануил) и за това тя била зазидана в основите на моста. Оттук и мостът е наречен "Невестин" - на турски "Кадън".
Според втората легенда, мостът е построен по заповед на султан Мурад като сватбен подарък на една смела българска невеста. Когато тръгнал на военен поход, на това място султанът срещнал сватбари. Те не се побояли от султанските войски, а невестата се поклонила на султана. когато той я попитал какъв дар иска, тя пожелала да се направи мост над реката. Мостът бил направен и наречен "Невестин " или "Кадън" (по късно видоизменено в Кадин.
Според трета легенда, мостът бил изграден по настояването на местен турски съдия - на турски "кадия", и оттам получил и името си "Кадин" мост.
Кадин мост се счита за един от най-забележителните паметници на строителството в България от този период и през 1968 г. е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.

 

 

 

 

 

 

 

 

Манастир "Св. Лука"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Манастирът “Св. Лука” е разположен в северното подножие на Осоговска планина, на около 4 км югозападно от с. Граница (община Кюстендил). Предполага се, че манастирът е основан през X век (това се подкрепя от названието на местността, в която е построен манастира, разкритите ранни основи и разположената в близост средновековна крепост "Граница"), многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ в. (1948 г.). “Св. Лука” представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради.
Запазено е предание, че в манастира се е учил Св. Иван Рилски. През ХV век игумен е бил Яков, баща на възобновителите на Рилския манастир Йоасаф, Давид и Теофан. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси, родом от с. Граница. Манастирът е обявен за паметник на културата. В градината на манастира са открити две колективни находки : няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори Алекси I Комнин (1081 - 1118), Мануил I Комнин (1143 - 1180), Андроник I Комнин (1183-1185) и Исак II Ангел (1185 - 1195)
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ. Храмовият празник на манастира се празнува ежегодно на 18 октомври.

 

Телефон за връзка: 07911/ 286

 

 

 

 

 

 

 

Шегава

Село Раждавица, разположено на входа за Земенския пролом е един от изходните пунктове към дълбокия каньон на Конявската планина, който завършва край село Буново. Името на каньона е Шегава, с множество красиви скални фигури и останки от крепости, а през него тече вода единствено при дъжд. За разлика от други атрактивни скални групи, тук на малка площ е налице интересно съчетание на единично стоящи скали и скални венци.По черен път се навлиза в Конявската планина. От него се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма. Скоро се стига до началото на каньона. Навсякъде стърчат скални пирамиди. По високите прагове през пролетта трябва да подскачат малки водопадчета. Главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти.Легенда разказва, че тук в бурната 1330 г., на Спасов ден се е състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаил III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ към населението на близката Златина, а когато не я получил изрекъл проклятие към селото - да се покрие с ръждата на времето. И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица.Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника. На това място е съществувало селище, за което се съди по множеството парчета битова и строителна керамика. При дъждовно време тонове вода се изсипват от скалния праг „Падалото”. До него, на билото са застинали "Шишмановите войници".Тук се намира пещерата „Гълъбарника”. За която се носи легенда, че преди години вътре живеел смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца. Тук е и триъгълната пещера – галерия с дължина 15 – 18 см, "Белеващица", "Зимника" и много други по-малки. На места каньонът се стеснява до метър-два, стените на долината се изправят, вътре има вирове и малки скални навеси. За тази разходка на човек му трябват здрави обувки и желание да се провира през храсти, да се катери и да ходи по каменистото дъно на пресъхналата река.