Туризъм

Джамия "Ахмед бей"



Джамията „ Ахмед Бей”  се намира в централната част на град Кюстендил,  в съседство с римските терми. Построена е към средата на XV век. и е известна  още като „Инджили” (Християнската). Според предания е изградена върху основите на средновековната българска църква „Света Неделя“.
Джамията е внушителна сграда с широк купол и мраморни стълбове и подпори. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. Фасадите са разнообразени с островръхи арки - ниши над прозоречните отвори. Отличава се с декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура - корниз "вълчи зъб", тухлена орнаментика и др. През 1734г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил. Джамията е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение” (ДВ, б.77/1968 г.).

Адрес:

2500 Кюстендил
ул. “ Стефан Караджа”2
тел: 00359 78/550124
Работно време: вторник-събота 9-17ч

 

 

 

 

 

 

Джамия "Фатих Султан Мехмед"

Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.

Пиркова кула

Реставрираната по проекта „Подобряване на туристическата инфраструктура в Кюстендилска област за устойчиво трансгранично разв итие“ по програма ФАР на Европейския съюз България-Република Македония Пиркова кула бе официално открита на 14 октомври 2009 г. и може да бъде посетена от жителите и гостите на града. Идеята е сградата да се превърне в постоянна изложбена зала. Средновековната отбранителна кула в гр. Кюстендил позната под името “Пиркова” се намира в централната част на града до римските терми.
Названието “Пиркова” произхожда от гръцката дума – пиргос, което означава кула. Не е установена точната датировка, но в научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърт на ХV в.
Кулата има почти квадратна форма с размери: 8.25 х 8.35 м и височина 15 м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третия се разделя в едната си половина на два полуетажа.
Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана.Проф. Йордан Иванов в книгата си „Северна Македония“ сравнява Пирковата кула с видинските отбранителни съоръжения и предполага, че е от същия период. Пиркова кула е свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд и е паметник на културата от национално значение.

Дервиш баня

Дервиш баня е построена през 1566г. Тя се намира  в централната част на град  Кюстендил и част от архитектурния ансамбъл в центъра на Дервиш махала с Кая бей джамия, Дервиш чешма и Дервишкото теке на ордена на странстващите монаси – суфисти. Върху фасадната стена на банята са вградени два тухлени надписа, посочващи годините 1604 г. и 1835 г., които вероятно указват последващи ремонти на сградата. Банята е изградена от ломени каменни блокове и червени тухли. Наименованието на банята е свързано с думата "дервиш". При бекташите дервиш е една от четирите низши степени за послушници - ашък, талиб, мухиб и дервиш. Функционира повече от 400 години - до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана.
Дервиш баня е обявена за паметник на културата от местно значение и е в рамките на Националния архитектурно-археологически резерват “Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, обявен в ДВ бр.10 от 21.II.1977 г.

Антични терми

Намират се в централната част на града в съседство с джамия „Ахмед бей”, в която се помещава археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил.Най-старата, открита до момента и частично проучена антична баня в Пауталия /днешен Кюстендил/, получила известност с определението “Асклепион” и разглеждана като част от този комплекс са големите пауталийски терми. Характерна особеност на пауталийските терми е използването на минералните извори, което я определя като минерални терми.
Комплексът на термите в Кюстендил обхваща площ над 3000 кв.м и спрямо античната планировка на града вероятно е заемала две строителни инсули. Сградата на термите е с правоъгален план. Археологически проучени са 9 помещения разположени в южната и източната й част. Всички са снабдени с хипокауст и се свързват едно с друго посредством оформени с гранитни прагове входа.Датировката на термите на Пауталия, предложена по-рано, е в границите на ІІ-ІІІ в., докато последните изследвания я датират в началото на ІІ век. Датировката на строителен надпис, намерен в резултат на археологически проучвания през 2002 г., в който се съобщава за каптиране на четири извора и изграждане на две водопреносни съоръжения към “банята” е свидетелство за приключване на строителството на големите пауталийски терми при император Антоний Пий /138-161 г./.От познатите ни до момента римски терми от територията на България пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн. Варна). Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи. Не случайно те се смятат и за един от символите на град Кюстендил.Античните римски терми - “Антична обществена сграда “Асклепион” са обявени за археологически паметник от национално значение.