Туризъм

Кюстендил – лесопарк Хисарлъка- с. Богослов

До лесопарк “Хисарлъка” можете да стигнете по 3 начина, по стълбичките на градския пазар (маркировка с червен цвят), по парковата алея в края на ул. „Гороцветна” или по панорамния път над стадион Осогово. След около 20 минути ще стигнете до паметника на Йордан Митрев, чието дело е залесяването на парка и ще видите останките от римска крепост – акропол с дължина около 230 м. и широчина 125 м. Срещу него се намира комплекс „Чешмето”, маршрутът продължава по широката алея вдясно от ресторанта. След около 15 мин. вървене през парка се излиза на асфалтирания път за с. Богослов. От двете му страни се намират сградите на детския санаториум. Пресича се пътя и се поема в ляво по пътеката, която преминава през дъбова, а след това през иглолистна гора. След около 600 м. се излиза отново на шосето и се стига до с. Богослов (общо около 60 мин). Там където пътеката излиза под шосето на селото, отдясно през иглолистната гора излиза другата маркирана пътека, идваща от града.

Част от крепостта

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

Кюстендил – с. Богослов – хижа „Осогово” (маркиран маршрут, около 4.00ч.)

Тръгва се по панорамният път над стадион Осогово. След 50-60 метра, вдясно от шосето се отделя пътека (маркирана с червен цвят), която преминава през иглолистната гора и излиза на шосето за с. Богослов (950 м.н.в.). Излиза се в горния край на селото и се тръгва по маркираната камениста пътека в югозападна посока. Достига се до резервоара за вода и там маркираната пътека се раздвоява: 
Лявата – след около 100 м. пресича шосето, изкачва се по склона около 15 мин., отново се пресича шосето и се продължава по пътя нагоре, който в продължение на 1.5 км. се движи успоредно на шосето, след което следва стръмно изкачване през буковата гора. Преминавайки край връх Гроб (1320 м.н.в.), пътеката излиза в м. Горна Попова ливада. Тук се слива с маркираната пътека, идваща от Долна Попова ливада. Оттук двете пътеки стават една и водят до хижа Осогово.
Дясната – от резервоара пътеката се възкачва по стръмен склон около 150 м., след това излиза на шосето, което прави остър ляв завой. В дясно от завоя се отделя черен път, по който трябва да се продължи. Минава  през букова гора, северно от връх Гроб и излиза на Долна Попова ливада, след което се слива с другата маркирана пътека.
След сливането на двете пътеки в една се преминава през букова гора и се стига до м. Широки ливади, където е сградата на бившата х. „Иглика” (1345 м.н.в.). Оттам след около 1 км., минавайки през ливадите се стига до м. Студен кладенец (1335 м.н.в.), където се намира хотелски комплекс „Лима”. Изкачването до тази точка отнема около 2.30 ч., а обратно се слиза за 1.45 – 2.00 ч. От м. Студен кладенец се преминава през ливади и букова гора и се излиза в м. Студена ливада. Оттам по шосето, след около 400 м. се стига до местността Памука (1430 м.н.в.), където се намира база на бившия ученически лагер. Оттам до хижа „Осогово” (1640м. н.в.) придвижването става изцяло по шосето – разстоянието от 3 км. се изминава за около 50-60 мин., а цялото разстояние от гр. Кюстендил до х. „Осогово” се изминава за около 3.30-4.00 ч., а обратно за около 3.00 ч.

с. БогословПараклис Осогово

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изглед от с. Богослов

 

Кюстендил – м. „Двете реки” – хижа „Осогово” (немаркиран маршрут – около 3.00ч.)

Местността „Двете реки” се намира в Ново село (900 м.н.в.). До селото можете да стигнете с редовната автобусна линия от Кюстендил. Местността се нарича така, тъй като е водослив на две реки  - едната идваща от юг – Манастирска, а другата от запад – Скокова с многобройни прагове и водопадчета. Мястото е предпочитано за излет и събиране на горски плодове. За хижа „Осогово” се тръгва по дясното шосе срещу течението на р. Скокова. При четвъртия мост от тръгването, под който минава идващата от х. Осогово река Плавилска и се влива в р. Скокова (оставаща вляво на шосето), вдясно се отделя широк коларски път, който води до м. „Памука”. На около 200 м. по-нагоре следва пети мост, където минава р. Скокова. Точно преди моста шосето се изоставя и се тръгва по десния коларски път и след около 150 м. се стига до останките на горските бараки в местността „Голема Орница”(1220 м.н.в.). Преходът отнема около 1.30 ч. Тук се намира водослива на двете рекички, образуващи р. Скокова: лявата – Темни дол и дясната – Раданска река. Оттук по стръмен коларски път (почти успореден на р. Раданска) се излиза на черен път при масивната сграда на ДДС „Осогово”. Оттук, като се използват за ориентир стълбовете на електропровода, се стига до трафопоста пред х. „Осогово”.

Параклисът в местността

 

 

 

Хижа

Кюстендил – с. Жиленци – м. „Студен кладенец” – м. „Памука” – хижа „Осогово” (маркиран маршрут – около 3.30 ч.)

Маршрутът е маркиран с жълт цвят. Село Жиленци (655 м.) се намира на 6 км. западно от Кюстендил. От центъра на селото се тръгва в южна посока по шосето, по протежението на р. Глогозка навътре в планината. След около 40-50 мин. се достига изоставения горски дом „Глогозка река” (1000 м.н.в.) на левия бряг на реката. След около 1.30 ч. по шосето се достига сградата при водохващането на реката. Вляво от сградата, в източна посока започва стръмна пътека в орязана букова гора, която пресича 2 черни пътя и за около 40-50 мин. се стига до м. „Памука” откъдето по маршрут 2 се стига до х. ‘Осогово”. Разстоянието с. Жиленци – х. „Осогово” се изминава аз около 3.00-3.30 ч., а обратно за 2.30 ч.

 

Църква в с. Жиленци Около местността Памука

 

 

 

 

 

 

 

Местността Памука Осогово

Хижа Осогово

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кюстендил – с. Ветрен – м. „Кръстати Камен” – Голямата Пещера (немаркиран маршрут – около 1.30 ч.)

Село Ветрен (Община Невестино) се намира в източната част на Осогово, на 35 км. южно от Кюстендил, непосредствено до българо-македонската граница и е единственото село разделено от тази граница. От селото, по коларски път под кметството се тръгва за м. „Кръстати камен” и след около 10 мин. се стига разклона за Чаушевата махала, която остава отдясно. След 25 минути следва иглолистна гора, през която се преминава за около 1 час и се достига до каменния кръста. Над  м. „Кръстати камен” се издига малка масивна сграда, която може да служи за ориентир. Тръгва се през ливадите нагоре в западна посока и след около 10 минути се излиза на черен път. По него се продължава вдясно в северна посока и за около 40 минути се стига до бившата гранична застава в селото. Пресича се черният път за село Раково (по него могат да се движат моторни коли с повишена проходимост) и се поема по стръмния песъчлив път за Голямата Пещера, до която се стига за около 50 минути. Тя се намира на няколко десетки метра под издигащия се на север каменист връх Човека (1334 м.н.в.). В непосредствена близост се намира и Змийската пещера.

Голямата Пещера (1270 м.н.в.)  е едноетажна, суха, неразклонена с размери: дължина 54 м., широчина 15 м, и височина от 3 до 20 м. Входът и е обърнат на изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река Речица, служеща за граница между Осоговската и Влахина планина, а в далечината към масива на Рила. След задълбочени археологически проучвания в края на миналия век е доказано, че е била използвана за жилище на праисторическия човек от късната каменно-медна епоха (IV хил. пр.н.е.). Открити са множество керамични фрагменти, оръдия на труда от кост, камък и кремък - шила, ножове и др. В залата не се наблюдават характерни пещерни образувания.


Змийската пещера се намира се в непосредствена близост до Голямата пещера, затънтена в храсталаците. Тя е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м. и е често посещавана от диви животни. В района на пещерата през месец май цъфти българският ендемит – урумовото лале, етнънската тлъстига, включена в европейския списък на ендемитните растения, червеният божур и др. редки растения.


Каменният кръст се намира в близост до обезлюдената махала Дамянците в землището на село Ветрен. Оброчището е наречено „Очовден”. Кръстът е с  внушителни размери -  височина 2.60 м. и широчина 2.10 м. Предполага се, че е бил издигнат в края на IV век, на мястото на езическо светилище на древното тракийско население, обитавало този район, известно под наименованието  пеонци.


Оброчището в м. „Кръсто-блато” се намира край махала Новаковци в землището на село Ветрен. Съществуват останки от стара черква. Сред олтара на развалините от църковната сграда, в древни времена е бил поставен каменен кръст, до който е поставен каменен купел с височина 0,50 м. и широчина 0,75 м. в горната му част, използван вероятно за кръщение. Тук се прави служба с курбан на Архангелов ден.

 

с. Ветрен - оброк с. Ветрен-Кметството

 

 

 

 

 

 

 

 

с. Ветрен към пещерата Голямата пещера

 

 

 

 

 

 

 

 

Голямата пещера - Вход Каменният кръст

 

 

 

 

 

 

 

 

Пътят край  с.Ветрен Църква