Планински

Конявска планина

Конявска планина е името на планина в Западна България, намираща се на около 80 км южно от София, през нея преминава пътя от София за Кюстендил и ГКПП Гюешево. Планината се ограничава от  запад от долината на р. Струма, на изток се съединява с Верила посредством седловината Уши, а на север и на юг граничи с Радомирската и Кюстендилската котловини. Тя е с площ от 237 квадратни километра и средна надморска височина 930 метра. Конявска планината се поделя на четири дяла – Ришки, Виденски, Колошки и Кориловски. Връх  Виден (1487 м)(до 1942 г. връх Бандера) е най-високата точка на Конявската планина. Телевизионната кула на връх Виден е пусната в действие на 4 септември 1969 г. Интересен обект в планината е Чокльово блато. Те е разположено в близост до с. Драгомирово на 880 м и представлява най-голямото торфено блато в България с площ 1,5 кв. км. Планината е изградена главно от среднотриаски варовици, седиментни, гранити и метаморфни скали. Преобладаващи са седиментните скали и това заедно с блоково разломният строеж на планината създава благоприятни условия за развитие на карстов процес, в следствие на който са възникнали пещери и карстови извори. От Конявската планина измират много от притоците на река Струма. Конявската планина е естествена граница на средиземноморското климатично влияние в Кюстендилската котловина.
Тук растат предимно бук, цер, благун, габър, храстови и тревни формации.
Северните склонове са покрити дъбови и букови гори, а южните са слабо залесени.
В Конявската планина има открити останки от античи и средновековни крепости, църкви, градища и гробници.
Конявската планина е предпочитано място за любителите на екстремните спортове – летене и делтапланеризъм, поради топлите въздушни течения. Най – подходящото време за летене е през юни, юли, август, септември, и октомври. Вятърът е ориентиран запад-югозапад-юг. Височината е 750 м., 1478 м. над морска височина. При полетите се стартира от каменисто – тревиста поляна до телевизионната кула на върха на Конявската планина, а мястото за кацане е в подножието на хълма.