Маршрути

Кюстендил – с. Църварица – резерват „Габра” – проход „Черната Скала” – с. Църварица (маркиран маршрут)

Село Църварица (Община Невестино)  се намира в планинския масив на Влахина планина на около 30 км. от Кюстендил при средна надморска височина 963 м. Разположено е в горното течение на реките Речица и Суха, в близост с границата с Република Македония. Пешеходният път за резервата започва при последните къщи на селото, като след тях в югоизточна посока тръгва път по долината на пресъхващата през лятото река Суха. След около 1 час се достига отдясно до малка група иглолистни дървета, където маркировъчна стрелка посочва пътеката за резервата. След около 10 минути се стига до Маринковска махала и пътеката излиза на черния горски път, минаващ покрай целия резерват. След около 30 минути движение в южна посока по пътя се достига до информационната табела на резервата. Продължава се все на юг, подминават се 2 разклонения вляво и се достига маркировъчната табела, според която трябва да се завие рязко вдясно и все по коларския път в северозападна посока след около 2 часа се стига до прохода Черната скала, т.е. до границата с Осоговската планина. Оттам, макадамов път в североизточна посока води за село Църварица, докъдето се стига общо за около 5.30-6.30 часа.

Резерват Габра е един от най-старите резервати в страната и най-старият в Кюстендилска област. Разположен е в северозападната издънка на Влахина планина в местността „Малкия средок”, в землището на село Църварица. Няколко стотин метра го делят от Осоговската планина, с която се свързва чрез прохода Черната скала. Площта му е 89,6 хектара, а буферната зона е 96,6 хектара. Обявен е за резерват през 1949 г., с цел да се запазят естествените вековни мизийско-македонски гори от черен бор. Наред с черния бор (около 85%) се срещат и зимен дъб, цер, габър, мъждрян и др. видове. Дивечовото богатство е главно свине, сърни, вълци, лисици и др. В резервата растат 16 вида висши растения с консервационна значимост: 7 вида балкански ендемита, 2 вида фигуриращи в Червената книга на България, 1 вид защитен от Закона за биологичното разнообразие и 6 вида обект на Международната конвенция за търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна. В него се срещат 3 вида влечуги, 7 вида земноводни и 17 вида бозайници. Между 69-те вида птици преобладават пойните такива. Резерватът попада в трасето на широкия миграционен път на прелетните птици, известен като Via Aristotelis. Според критериите на Международния съюз за зашита на природата (IUCW), резерватът е от IV категория.