Language Switcher

Антични терми

Намират се в централната част на града в съседство с джамия „Ахмед бей”, в която се помещава археологическата експозиция на Регионален исторически музей Кюстендил.Най-старата, открита до момента и частично проучена антична баня в Пауталия /днешен Кюстендил/, получила известност с определението “Асклепион” и разглеждана като част от този комплекс са големите пауталийски терми. Характерна особеност на пауталийските терми е използването на минералните извори, което я определя като минерални терми.
Комплексът на термите в Кюстендил обхваща площ над 3000 кв.м и спрямо античната планировка на града вероятно е заемала две строителни инсули. Сградата на термите е с правоъгален план. Археологически проучени са 9 помещения разположени в южната и източната й част. Всички са снабдени с хипокауст и се свързват едно с друго посредством оформени с гранитни прагове входа.Датировката на термите на Пауталия, предложена по-рано, е в границите на ІІ-ІІІ в., докато последните изследвания я датират в началото на ІІ век. Датировката на строителен надпис, намерен в резултат на археологически проучвания през 2002 г., в който се съобщава за каптиране на четири извора и изграждане на две водопреносни съоръжения към “банята” е свидетелство за приключване на строителството на големите пауталийски терми при император Антоний Пий /138-161 г./.От познатите ни до момента римски терми от територията на България пауталийските са втори по големина след термите на Одесос (дн. Варна). Съчетанието на различните строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един от най – интересните паметници от римската епоха в българските земи. Не случайно те се смятат и за един от символите на град Кюстендил.Античните римски терми - “Антична обществена сграда “Асклепион” са обявени за археологически паметник от национално значение.